Решение по Административно дело 119/2012г.

Р Е Ш Е Н И Е

№………

гр. Ловеч, 01.11.2012 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ЛОВЕЧ в открито съдебно заседание на първи октомври две хиляди и дванадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИРОСЛАВ ВЪЛКОВ

при секретаря А.А., като разгледа докладваното от съдия Вълков адм.дело № 119/2012 г., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/, във връзка с чл. 145 и сл. от Административно процесуалния кодекс/АПК/.

Образувано е по жалба на А.М.А.,*** против Решение № 2/15.03.2012 г. на Директора на ТП, НОИ/ РУ “СО” Ловеч, с което е оставена без уважение жалбата му срещу Разпореждане № ПР – 32 /16.01.2012 г. на Ръководителя на “ПО”, с което на основание параграф 4 ал.1 от ПЗР на КСО и чл. 68, ал.1 от КСО е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст.

Излагат се твърдения за незаконосъобразност и неправилност. Иска се отмяна на Решението и потвърденото с него Разпореждане, както и признаване на трудовия му стаж за времето от 01.05.1977 г. до 31.01.1989 г. в „Балкан” АД гр. Ловеч за положен при условията на втора категория труд. Претендира се присъждане на направените разноски по делото.

В съдебно заседание жалбоподателят чрез процесуалния си представител поддържа жалбата на посочените в нея основания. Развива подробни съображения в представената допълнително писмена защита.

Ответникът по делото чрез процесуалния си представител в съдебно заседание оспорва жалбата и претендира присъждане на разноски по делото. Излага аргументи в защита на тезата си в писмена защита.

Настоящият съдебен състав намира за установено от фактическа страна следното:

Производството пред административният орган е започнало по повод подадено заявление от жалбоподателя с вх. № 20427/07.11.2011 г. с искане за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст/ОСВ/ по § 4 от ПЗР на КСО, към което е представил изискуемите се документи за осигурителен стаж, включително и Удостоверение обр. УП-3 № 440/13.07.2005 г., издадено от АД „Балкан” Ловеч.

На 28.01.2010 г. на основание Заповед на Директора на РУСО Ловеч е извършена проверка на издадените документи за пенсиониране от осигурителя „Балкан” АД гр. Ловеч по отношение на жалбоподателя А. за периода от 01.05.1977 г. до 01.09.1989 г. и е дадено задължително предписание до осигурителя да изготви ново удостоверение УП-3, с което се анулира предходното издадено такова. В изпълнение на това предписание „Балкан” АД гр. Ловеч в качеството си на осигурител е издал ново Удостоверение обр. УП-3 № 29/07.02.2011 г., в което осигурителния стаж на жалбоподателя като дефектатор е коригиран – вместо до 01.09.1989 г. е записан до 01.02.1989 г.

На базата на така съставеното ново удостоверение обр. УП-3, Ръководителят на “ПО” при РУСО Ловеч с Разпореждане № ПР-32/16.01.2012 г. г. е отказал отпускане на исканата от жалбоподателя пенсия за ОСВ по § 4 от ПЗР на КСО с мотиви, че същият не отговаря на изискването да има 15 години осигурителен стаж от втора категория, както и че не отговаря на условията на чл. 68 от КСО, тъй като не е навършил 63 годишна възраст. Освен това е посочено, че представените към заявлението писмени заповеди и допълнително споразумение към трудов договор не са достатъчни писмени доказателства, опровергаващи официалния документ/удостоверение УП 3 и трудова книжка/ на работодателя, в който осигурителния стаж за времето от 01.05.1977 г. до 01.02.1989 г. като дефектатор към „Балкан” АД е посочен от трета категория труд, поради което осигурителния стаж за този период се зачита за трета категория труд.

Жалбоподателят е оспорил разпореждането пред Директора на РУСО Ловеч, който с Решение № 2/15.03.2012 г. е оставил жалбата без уважение и е потвърдил оспореното пред него разпореждане. Административният орган е приел, че правилно е отказано отпускане на пенсия на жалбоподателя при условията на § 4 от ПЗР на КСО, тъй като няма 15 години осигурителен стаж от втора категория. Посочил е още, че представените от жалбоподателя заповеди и споразумение към трудов договор не са достатъчни писмени доказателства, които да опровергават официалните документи – удостоверение УП-3 и трудова книжка, поради което осигурителния му стаж за времето от 01.05.1989 г. до 01.02.1089 г. като дефектатор в „Балкан” АД гр. Ловеч е трета категория труд. Изложил е аргументи, че при извършена проверка от служител на ТП на НОИ Ловеч в „Балкан” АД е констатирано, че за посочения период към ведомостите за изплатени възнаграждения на жалбоподателя не са начислявани допълнителни суми за тежки и вредни условия на труд, каквито са начислявани на лицата, работещи при категория труд различна от трета.

Решението е връчено на жалбоподателя на 22.03.2012 г., а жалбата е регистрирана в деловодството на административния орган на 04.04.2012 г.

Жалбата е подадена в срока по чл. 118, ал.1 от КСО от лице с правен интерес от оспорването, поради което е допустима. Настоящият съдебен състав намира същата за неоснователна.

Обжалваното Решение № 2/15.03.2012 г. на Директора на РУСО Ловеч и потвърденото с него Разпореждане № ПР – 32 /16.01.2012 г. на Ръководителя на “ПО” са издадени от компетентни органи, в предвидената от закона писмена форма и съдържание съгласно чл. 59, ал.2 от АПК. Не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. Те не противоречат на материално правните разпоредби и целта на закона.

Спорът по делото е за каква категория труд е бил осигуряван жалбоподателя в “Балкан” АД Ловеч през периода 01.05.1977 г. до 31.01.1989 г., т.е. правилно ли е приложен материалния закон от административния орган.

Административният орган е приел, че жалбоподателят има общ осигурителен стаж превърнат към трета категория от 29 г., 8 месеца и 13 дни, от които 6 години, 2 месеца и 2 дни втора категория и 21 г., 11 м. и 25 дни трета категория. За да постанови този резултат, административният орган е приел, че осигурителния стаж на жалбоподателя за периода от 01.05.1977 г. до 31.01.1989 г. е от трета категория.

С разпоредбата на § 4 от ПЗР на КСО е дадена възможност на лицата, които са полагали труд при специфични и вредни условия да получат пенсия преди навършване на определената в чл. 68 от КСО възраст, ако отговарят на три условия:

-да са работили 10 г. при условията на първа категория труд или 15 години при условията на втора категория труд.

-да имат сбор от осигурителен стаж и възраст 100 за мъжете.

-да са навършили възраст 57 години при мъжете при втора категория труд.

Изискването на закона е тези три предпоставки да са налице едновременно. Липсата на която и да е от тях е пречка за придобиване на право на пенсия и същевременно основание на органите на РУСО да откажат отпускане на пенсия.

Съгласно § 2 от ЗР към ПМС № 75/31.03.1998 г. трудовия стаж при пенсиониране на работниците и служителите, придобит до 31.12.1999 г. включително се зачита от съответната категория по действащия тогава Правилник за категоризиране на труда при пенсиониране/ПКТП, отм./ В него са изброени изчерпателно професиите и длъжностите от съответната категория.

Според чл. 40, ал.1 от Наредбата на пенсиите и осигурителния стаж/НПОС/, осигурителният стаж се установява с трудови, служебни и осигурителни книжки и с документ по утвърден образец, издаден от осигурителя.

В трудовата книжка на жалбоподателя е вписано от осигурителя, че за процесния период той е работел като дефектатор. Това е посочено и в удостоверение обр. УП-З УП-3 № 440/13.07.2005 г., издадено от АД „Балкан” Ловеч, както и в коригираното удостоверение УП-3 № 29/07.02.2011 г. Видно от регистъра към НОИ за осигурителния стаж е записано, че жалбоподателят е работил през процесния период като дефектатор.

От втора категория по т. 20 от ПКТП/отм./ е положения до 31.12.1999 г. труд на електро и газазаварчиците, и помощник заварчиците в обособени цехове и звена.

В случая не може да се приложи разпоредбата на чл. 67 от ПКТП/отм./, съгласно която трудът на работниците и служителите, посочени в раздел 1 и 2 на правилника се причислява към съответната категория, независимо в кой отрасъл на производството е положен, щом работата им е свързана със същата вредност и тежест на труда. От показанията на свидетеля П.Ц. се установява, че длъжността на жалбоподателя е дефектатор-заварчик и е имало съществена разлика в полагания труд спрямо работещите само като заварчици по отношение на вредни условия на труд, интензивност на работа и т.н.

От заключението на вещото лице по допуснатата експертиза се установява, че жалбоподателят през посочения период е назначен на работа по трудово правоотношение в МК „Балкан” Ловеч на длъжността „дефектатор-заварчик”, а след това е преназначен със заповеди на длъжностите „оксиженист-дефектатор” и отново „дефектатор-заварчик”. В месечните ведомости за заплати през процесния период не е записана длъжността на жалбоподателя, няма начислени суми за вредни условия на труд. Във ведомостите за заплати няма информация за работния ден в часове. Няма запазена длъжностна характеристика.

С оглед на гореизложеното настоящият съдебен състав счита, че не е установено по делото, че положения през посочения период труд от жалбоподателя е такъв от втора категория труд, поради което се явявя правилен извода на административния орган, че жалбоподателят няма 15 години осигурителен стаж от втора категория.

Дори да се приеме, че през посочения период жалбоподателят е полагал втора категория труд и претенцията му бъде уважена, няма да бъде изпълнена третата предпоставка за отпускане на пенсия по реда на § 4 от ПЗР на КСО – сбора от осигурителния стаж и възраст да е 100 за мъжете.

Към момента на подаване на заявлението/07.01.2011 г./ възрастта на жалбоподателя е 60 г., 7 м. и 9 дни, а общия осигурителен стаж, превърнат към трета категория труд е 32 г., 2 м. и 19 дни. Сборът от възрастта и осигурителния стаж би бил 92 , съгласно допълнителното заключение на вещото лице по допуснатата съдебно-икономическа експертиза, което е прието по делото и не е оспорено от страните.

Освен това дори да бъде уважена претенцията на жалбоподателя, той не би могъл да се пенсионира и при условията на чл. 68, ал. 1 от КСО, съгласно която право на пенсия за осигурителен стаж и възраст се придобива при навършване на 63 годишна възраст от мъжете и 37 г. осигурителен стаж. Към момента на подаване на заявлението жалбоподателят е на възраст 60 г., 7 м. и 9 дни.

Пред вид гореизложеното, съдът приема, че жалбоподателят към момента на подаване на заявлението за отпускане на пенсия не е придобил право да получава пенсия нито по реда на § 4 от ПЗР на КСО, нито пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68 от КСО. Следователно жалбата му се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

При този изход на делото и с оглед направеното от ответника искане за юрисконсултско възнаграждение за явяване по административно дело, което е в размер на 150 лв. В настоящото производство ответника е бил представляван от юрисконсулт Д. Ц..

С оглед на изложеното и на основание чл. 172, ал.2 и чл. 143, ал. 4 от АПК, съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ оспорването на на А.М.А. *** на Решение № 2/15.03.2012 г. на Директора на ТП, НОИ/ РУ “СО” Ловеч, с което е оставена без уважение жалбата му срещу Разпореждане № ПР – 32 /16.01.2012 г. на Ръководителя на “ПО”, с което на основание параграф 4 ал.1 от ПЗР на КСО и чл. 68, ал.1 от КСО е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст.

ОСЪЖДА А.М.А., ЕГН ********** *** да заплати на РУСО гр. Ловеч сумата от 150/сто и петдесет/ лв., представляваща минималното юрисконсултско възнаграждение за явяване по административни дела.

Решението може да се обжалва чрез Административен съд Ловеч пред Върховен административен съд с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: